19 септември 2014 г.

10 причини да избeрем хомеопатията



    

1. Не предизвиква вредни и странични ефекти

    Специалният процес на подготовка, наречен потенциране усъвършенства лекарствата и премахва токсичните ефекти на изходните вещества.

2. Безопасна е

    Подходяща е за подрастващи и бебета, както и по време на бременност и менопауза.
    Със специално внимание трябва да се приемат лекарства по време на бременност. Вие трябва да сте сигурни, че вашият хомеопат е наясно, че сте бременна, или че възможно да сте бременна.

3. Лека е

    Работи чрез стимулиране на собствения естествен защитен механизъм на организма.

4. Лесно да се приема

    Лекарствените средства представляват малки приятни за дегустация гранули или зърна, които се разтварят в устата, или в течна форма се капват върху дланите или ходилата на страдащия болен.
    Или във формата на гранули, прах или капки за бебета и деца.

5. Безценна Първа помощ

    Малка кутийка със хомеопатични средства и прости инструкции за употреба ще се справят с повечето рутинни проблеми като натъртвания, изгаряния, навяхвания, ухапвания от насекоми и стомашни разстройства - в дома, на работното място или сред природата.

6. Не се тества върху животни

    Всички лекарства са тествани върху здрави хора. Симптомите, които лекарство предизвиква в здравия човек, са точно онези, които могат да бъдат излекувани в човек, който не се чувства добре и страда от тези симптоми.

7. Пести средства и време

    Средствата за консултация при хомеопат са значително по-малко от необходимите за конвенционалната медицина.          Хомеопатичното лекарство и въобще хомеопатичната терапия струват, в личен и обществен план, значително по-евтино от конвенционалната медицина и химическите лекарства.

8. Лекува превантивно

    Чрез повишаване защитата на собствена система на организма , хомеопатията може да помогне за повишаване на устойчивостта към настинки, грип и други повтарящи се инфекции.

9. Пациента участвува в лечението

    Хомеопатът лекува цялата личност и ще поиска да знае не само за симптомите, които ви притесняват индивидуално, но какво влияе на промяната на състоянието ви, както и ще иска да знае за общото здравословно състояние, начин на живот и връзката ви с променящия се свят около вас.

10. Любовта

      Хомеопатията е любов към хората и спомага за пълноценното и изживяване между тях и стимулира всестранната им отвореност и всеотдайност.


 _________________________________________

29 юли 2014 г.

Какво се случва с тялото ви, когато пиете вода на гладно



       Хората в Япония имат навика да пият вода веднага щом се събудят.      
       Редица изследвания са доказали предимството на тази техника.      
       Лечението с вода дава резултати за редица сериозни заболявания.
      Известно е, че пиенето на вода на празен корем действа за лечение на следните заболявания: главоболие, болки в тялото, сърдечната система и ускорена работа на сърцето, епилепсия, мазнини в кръвта, бронхит, астма, туберкулоза, менингит, заболявания на бъбреците и пикочните органи, повръщане, гастрит, диария, хемороиди, диабет, запек, всички болести на очите, заболявания на матката, менструални нарушения, заболявания на ухото, гърлото и носа.

      Методи на лечение:

     * Щом се събудите сутрин, преди да изчеткате зъбите, изпийте 4 пъти по 160 мл (640 мл) вода.
     * Измийте зъбите, но не яжте, нито пийте през следващите 45 минути.
     * След 45 минути можете нормално да ядете и да пиете.
     * След закуската, обяда и вечерята не яжте и не пийте нищо в следващите два часа.
     * Тези, които са стари и болни и не могат да изпият 4 чаши вода на празен стомах, докато не са привикнали на съответната доза нека започна с питейна вода колкото могат, а след това всеки следващ ден да увеличават количеството, докато не достигне
необходимата 640 мл.
     * Този метод ще излекува вашите болести, а тези които са здрави ще се насладят на енергия, която ще им даде водата.

Колко дни са необходими за лечение:

      * За високо кръвно налягане - 30 дни
      * За гастрит - 10 дни
      * За диабет - 30 дни
      * За запек - 10 дни
      * За туберкулоза - 90 дни

     Най-добре е този метод на питейна вода да се прилага през целия живот. Така ще бъдете здрави и пълни с енергия.

      * Забележка: тези, които имат артрит този метод на лечение могат да направят само за три дни през първата седмица, след това трябва да спрат за една седмица и след това да започнат да прилагат ежедневно. Това лечение няма странични ефекти, освен че често ще уринирате. Така че пийте вода и бъдете активни.





.

6 януари 2014 г.

Хомеопатия за децата






      Хомеопатията е идеална  за бебета и деца, тъй като тя е нежна и много ефективна  медицинска система. Леко сладките хапчета, прахове или течности  лесно се приемат и са по-вкусни от много химически лекарства. Силно разредени естествени вещества, от които се правят хомеопатичните средства подсказват, че те са безопасни за употреба за много малки деца, включително и от новородени бебета.

     Работи бързо и безпроблемно с деца и бебета, защото те обикновено са изпълнени с жизненост.
     Острите им състояния могат да бъдат решени бързо като се използват правилните средства.

     Хомеопатичните лекарства са безкрайно разредени, тяхното използване се смята за абсолютно безопасно и могат да се приема заедно с другите лекарства и следователно хомеопатията може да предложи ефективен метод за лечение и разрешаване на много здравни проблеми в детството.

     Какво паникьосва родителите?
     Огромен процент от пациентите на хомеопатията са малчуганите! И в това няма нищо странно – хомеопатията е известна с това, че лекарствата не са вредни, нямат странични ефекти, не изискват строга периодичност (точно на всеки 6 часа като антибиотиците) и за доза(дали ще са 3, 5, 10 или 100 дражета е един и същ ефекта). Да не говорим, че няма насилие и дори децата ги искат, защото са сладки като бонбони.
 
     Нашата препоръка е да преобразувате  сухите   хомеопатични медикаменти  (гранули, глобули, таблетки и т.н. )  в течни -   по следния начин:
     - в стерилно стъклено или пластмасово шише(неизползвани преди) от 100, 50 или 20  мл.    слагате 10% чист спирт и 90% дестилирана вода;
     - прибавяте 2-3 гранули(или 1-2 капки, ако е  stodal) от медикамента - без да ги пипате с ръка;
     - след като се разтворят в течността - ги удряте енергично 100 пъти в дланта, а най-добре в    книга;
     - съхранявате ги на тъмно при стайна температура - далеч от пряка слънчева светлина, силни миризми и аромати.
     - за прием се използват 3-4 капки от разтвора поети орално от детето, а ако има непоносимост се капват върху дланта на едната ръката и се разтриват с другата.
     - не бъркайте с капкомер с шишето, използвайте капачката му като чаша и го дръжте запушено далеч от слънчева светлина или силни аромати.


     Това са подробности, но съвсем не маловажни!

     Важно е, че за нашето дете ние сме готови да изтърпим дългите „странни” разговори при хомеопата и да спазим неговите изисквания!
     Но искаме да сме наясно – това, което се случва добре ли е, в правилна посока ли върви лечението.
    „Така ли трябва, докторе?” е въпрос, който следва лекуващия постоянно в общуването му с пациентите. Когато намерим обяснение, ние сме склонни да приемем. Затова изясняването на нещата е от най-голямо значение!

    Някои ситуации, обаче взривяват цялото крехко спокойствие, което пациентите изграждат в хода на едно боледуване или боледуване на децата им:


          СЦЕНАРИЙ №1:
     Симптомът не се променя, въпреки лечението
     „Давам лекарството и нищо не се променя?”

     Това е най-голямата дилема за родители, пациенти и самите терапевти. Какво да се прави в този момент!?!
     Често инстинктивната реакция е промяна – на каквото и да е, на всичко!

     Когато симптомите не се променят трябва да се оцени един много важен момент, за който (почти) никой не се сеща в паниката – колко време не са се променили, колко време сме дали на оплакването да се промени, това време достатъчно ли е за настъпването на промяната…

     Но все пак вариантите наистина са два:

     1. Времето не е достатъчно и трябва още, за да надделее организмът;

    Случвало ми се е толкова пъти – да не повлияе лекарство!    „Това не е точното лекарство, трябва да се смени“.
    След толкова години хомеопатичен опит съм дълбоко убеден, че в огромна част от тези случаи неуспехът се е дължал именно на неизчакването на въздействието  на лекарството! Колко ли хора съм щял да излекувам, ако бях изчакал, ако ги бях мотивирал да изчакат!?

    Тук ми идва на ум една история, за човек, който копаел, за да намери вода! Той знаел, че е там някъде, но не знаел на какво разстояние е! То било на 20 м под земята.
    И той започнал да копае.
    Копаел, копаел…
    Докога? – често се питал.
    Прокопал 5, когато съпругата му казала, че сънувала сън, че наистина там има вода, но е на 10 метра от мястото, на което копае. Решил да я послуша, защото и друг пък тя била сънувала неща, които се сбъдвали.
    Стигнал до десетия метър и негов приятел му казал, че копае на грешно място. Той се преместил на друго място и пак започнал да копае.
    Стигнал на петнадесетия метър, когато в района се появил експерт, разходил се с две пръчки в терена и му казал, че трябва да се премести. И той се преместил.
    До този момент общо е прокопал 30м, ако беше копал на едно и също място отдавна щеше да е стигнал до заветната цел.
Но той сменял местата, на които копае съобразно със съветите на различните експерти, затова така и не стигнал до водата.

     2. Нещо не е подходящо – лекарството, потенцията или честотата на прием на лекарството.

     Кой вариант е възможният?

     За да се прецени адекватно е необходима допълнителна „хомеопатична” информация.
     Затова – наблюдаваме детето, променяме нещо в средата му – чист въздух, топлина, студ, смяна на положението на тялото… и отчитаме резултатите.
     Колкото по-точна е информацията – толкова по-точно е предписанието.


          СЦЕНАРИЙ № 2

     Очаквано развитие се проваля

     „Нали кашлицата трябва да се промени от суха във влажна и тогава да се излекува, а то не стана така?”

      Има някои схващания, които дълбоко са загнездени в съзнанието ни! Особено за болестите и лекуването им. Ние, хората, все още не знаем много за нашия собствен организъм. Всички науки за него (медицина, биология, физиология, биохимия и прочее) са на основата на статистика! Особеностите са „нормални”, когато се срещат в „повечето” от случаите! Но това не е цялата истина.

      Практиката показва, че развитието на симптомите има много посоки. В коя ще тръгне организмът – решава единствено той! След 10 години работа с пациенти и докосване до работата на блестящи терапевти от световна величина, разбрах, че не може да се мисли ограничено за тялото ни:

     - понякога спастичната, суха кашлица може да изчезне в този си вид, без да стане влажна;

     - понякога воднистата прозрачна хрема може да спре без да стане гъста и зелена;

     - понякога повръщането може да спре, без да се появи болка в стомаха и диария;

     - понякога температурата може да спре, без да се появи болка, секрет, хрема, кашлица или какъвто и да е било друг симптом.

     Няма правила, които да са конкретни! Трябва да се водим по организма, а не по някакви „наши” виждания за него! Това правят хомеопатите – искайте да Ви обясняват… Аз го правя.


          СЦЕНАРИЙ № 3

     Симптоми с точно определена динамика

     „Температура вдига само следобед, след 16 часа и я държи до 3 часа през нощта. В останалото време нищо му няма. Храни се, активен, играе, от нищо не се оплаква”.

     Организмът е сложна система, подчинена на природните правила. А в природата всичко си има динамика, която често е много категорична и ясна. Смяна на ден с нощ; пълнолуние в точно определен цикъл; слънчево/лунно затъмнение в тесен часови диапазон; прилив/отлив в определен час и прочее. Така е и с организма.

     Рядко, но могат да се срещнат особености на метаболизма, имунитета, хормоналния баланс, които се характеризират с точно определено развитие във времето. Това е въпрос на тип организъм, на генетични особености, на вродени правила, на които се подчинява тялото ни. Те са редки, затова ни се струват странни. Ние хомеопатите, много разчитаме на тези „точни” промени, защото те ни дават ясен, точно определим сигнал за процесите в тялото и за неговите нужди (от какво хомеопатично лекарство има нужда). Много от хомеопатичните лекарства си имат точни моменти на влошаване, на които ние разчитаме. Наричаме ги „типични” симптоми – типични за организма!

          СЦЕНАРИЙ № 4

    Връщане на симптоми със светъл период (без оплаквания) между тях

    „Преди два дни вдигна висока температура, за 2 часа. Сам я свали. Два дни нищо му нямаше, а сега е 39 градуса, кашля, много е зле?”.

    Вариантите са много, но най-честите са:

    - първото боледуване е било от първоначална среща с микроорганизъм. Организмът сам е поел бързо контрол над него с цената на кратки възпалителни промени. Второ боледуване е от друг микроорганизъм, който е по-вирулентен (по-болестотворен) и има нужда от по-силни, по-продължителни и по-интензивни възпалителни прояви;

    - при първото боледуване организмът е задействал защитна реакция, но бързо се е изтощил. След „първата вълна” имунитетът не е успял да продължи с включването на следващите си защитни механизми. Трябвало му е време, за да се организира. През това време не е имало оплаквания у детето, но микроорганизмът се е размножавал и разпространявал необезпокояван, заемал е все повече територии, защото е нямало имунна реакция, която да го притеснява и ограничава. Когато имунитетът вече е бил в състояние да противодейства, то вече пред него се е изправил един много по-многоброен болестен причинител, за който трябва сериозна възпалителна реакция.

     Все едно какъв е проблемът!
     Бъдете наблюдателни, помагайте на терапевта си, давайте му цялата хомеопатична информация, от която той има нужда!

8 ноември 2013 г.

Какви са възможностите на хомеопатията





     С хомеопатия може да се лекуват хора с почти всякакъв вид заболявания, независимо дали се класифицират като вътрешни, нервни, психиатрични, детски, инфекциозни и др.
     Но трябва да се знае, че хомеопатията не лекува отделните болести като такива, а състоянието на човека като цяло в неговата съвкупността от умствено състояние, емоционален статус и физически оплаквания.



.

30 октомври 2013 г.

Как да се родят здрави деца? (Джордж Витулкас)




Това изследване е резултат от беседи с родители от различни националности.

     Въпросът, който искам да обсъдя е формулиран доста неясно:

     Как да се отгледат здрави деца в съвременното общество? Какви условия са нужни за това, какво можем да направим ние като лекари-хомеопати, какви съвети можем да дадем, какво трябва да знаят родителите и каква е тяхната роля и отговорност, за да родят здраво дете?
     От самото начало искам да подчертая, че тези идеи представляват просто хипотеза, която е основана върху изследванията и беседите с хиляди родители, които срещнах през последните 40 години, в които се занимавам с хомеопатия. В случаите, когато имах възможност да се запозная отблизо със семейството, аз лесно можех да определя какво са чувствали родителите в момента на зачеването.  Надявам се, че приведената по-долу хипотеза, ще бъде изучена от различни учени-експерти и те или ще я потвърдят, или ще я опровергаят.
    Въпросът, който си задавах през всичките тези години, когато сравнявах общото състояние на здравето на хората от различните националности и раси (а аз имах възможност да лекувам пациенти от различни националности и етнически групи, и да сравнявам пациентите от различните националности и етнически групи, и да сравнявам състоянието на здравето на техните деца), беше следният: защо определени етнически групи и националности, т.нар. страни от третия свят, като правило, се отличават с по-здраво психическо здраве, отколкото хората от западните страни, въпреки че последните живеят в по-добри санитарни и като цяло по-комфортни условия?
     Защо децата на тези националности бяха по-щастливи, въпреки че живееха в бедност?
     Кои са фундаменталните фактори, които определят здравето на детето?

     Здравето на детето, като правило, зависи от три фактора:

     1. Наследственост;

     2.Медицинска история на родителите, т.е. от прекараните заболявания и лекарствата, които са им изписвали преди;

     3. Духовно-емоционално състояние в момента на зачеването;

Факторите, които ще се разгледат в това обсъждане, се отнасят предимно към третото условие и силата на неговото влияние върху здравето на бъдещото дете.

     Ще разгледаме следните фактори:

     1.Тератогенеза („раждане на урод”, от гръцкото „терас”, което означава „чудовище”) в резултат на взаимодействие между химически вещества и лекарства. Като пример могат да послужат талидомида и обеднен уран в Ирак.
Уверено можем да кажем, че химическите вещества, под чието въздействие са били родителите преди зачеването, са причина за много от случаите на тератогенеза. Децата са се раждали с липсващи или деформирани части от тялото.

     2.Освен това, добре известен е още един факт: ако човекът е напълно или частично инвалид, като правило, организмът се опитва да компенсира съществуващата непълноценност по друг начин. Например, ако е нарушено кръвообращението, в обслужването на проблемния участък възниква колатерално кръвообращение.  Хора, които са лишени от горни крайници, развиват способност да правят с краката това, което по-рано са правили с ръцете, а хора, които са загубили зрението, развиват по-силни тактилни и слухови усещания, и т.н. Подобни изменения наблюдаваме в собствения си организъм, когато сме се лишили от определен орган или функция, тогава организмът се опитва да компенсира тази загуба за сметка на развиването на другите функции.

     Главният въпрос, който си задаваме днес е: какво става, ако човекът загуби определени функции на духовно или емоционално ниво?
     Всички, които се занимават с хомеопатия, знаят, че покрай физическите органи нашето тяло притежава „функции” или органи, които определят нашето духовно и емоционално ниво.
    Проблемът е в следното: възможни ли са случаи на тератогенеза на духовно или емоционално ниво?
    Възможно ли е да се роди чудовище, което, когато порасне да сее корупция, терор или даже смърт, защото му липсва някакъв важен елемент на тези нива? И, ако е да, защо? Може ли да се предотврати такъв изход?
    Ако се наблюдава съвременното общество и особено западния свят, ще се сблъскаме с наистина необяснимо и плашещо явление. Например, десетгодишно дете убива съучениците си с оръжие.  Не е нужно да се напомнят всички престъпления, които сега стават в западните страни и, които са ни добре известни.
    От психиатричното изследване на тези индивиди открихме, че им липсват определени духовни и емоционални функции.  Ако се поровим в душата на чудовищния насилник, който убива и закопава жертвите си, в края на краищата той признава, че се е опитвал да предизвика определени емоции, за да получи удовлетворение. Единствено тези хора ли са длъжни да отговарят за своите действия? Доколко държавата, обществото или семейството помагат за такова насилие?
     Престъпления от този вид, макар че са извършени само в състояние на крайни психически разстройства, носят  страдание на милиони хора в западните страни. Появяват се садисти, мазохисти, хора със сексуални извращения, хора, които мразят околните, хора, които цял живот са в депресия, хора, които чувстват, че не струват нищо, хора, които постоянно живеят с усещането, че с тях се случва нещо лошо, хора, които изразяват чувствата си единствено чрез насилие и т.н.
     От друга страна, имаме деца, които са високоразвити психически, но крайно незрели емоционално. Например, 15-16 годишни момчета се учат най-добре в класа; те са толкова умни, че могат да посещават часовете в по-горните класове. Но, когато оценяваме тяхното развитие в другите области, разбираме, че те са абсолютно незрели емоционално. Сякаш всички емоционални органи, които са нужни за общуване със семейството, приятелите и обществото при тях липсват, следователно те не са способни да влизат в отношения, основани на любов.
     Също така ви обръщам внимание на случаите, с които ежедневно се сблъскваме в западното общество. Погледнете учените, които работят над определен проект и изцяло, и напълно се посвещават на него, игнорирайки личните отношения и привързаности към другите.
     Помня, една лекарка ми призна: „Разведох се с мъжа ми, защото е прекалено добър учен! Единственото, което го интересуваше, това са вирусите, микроскопа и поведението на вирусите. Той се прибираше у дома само, за да се нахрани и веднага след вечеря сядаше с книгите. Търпях 10 години, но повече не можах. Не заслужавах и толкова внимание, колкото вирусите.”
     Този прекалено добър учен страда от липсата на по-дълбоки емоционални функции. Той е развил прекалено много част от своя интелект, която е заместила определена емоционална липса, и се опитва да компенсира това ограничение за сметка на стремежа към открития и успех, което му позволява да се чувства важен. Такава ситуация се наблюдава много често в амбициозните хора с високоразвит интелект, които нищо не ги интересува, освен тяхната наука. Те може периодически да се занимават със секс, но го правят механически. А, ако са в компания, за да получат удоволствие, имат нужда да се напият или да вземат наркотици.
     Днес има жени, които не знаят какво значи да се влюбят.
     Потресе ме поведението на доста известен и умен човек. Това е бившият министър на външните работи на САЩ Хенри Кисинджър, известен също и като сценарист на всички съвременни войни. Когато САЩ губеха виетнамската война, той издаде заповед да се бомбардира невъоръженото население в градовете, в резултат на което загинаха 300 000 невинни граждани.
     След години, когато по времето на интервю един американски журналист притискаше Кисинджър да разясни това, сякаш Кисинджър просто не осъзнаваше последиците от своите действия.
     Въпросът ми е следният: представлява ли този гениален човек, който известно време управляваше света, цялостна личност със стабилна психика или той е чудовище? Биха ли могли много от нас да дадат такава заповед, даже ако не ставаше дума за 300 000, а само за един човек? Бихте ли могли да заповядате да се бомбардира мирно население, просто, за да докажете, че вашата политика е правилна?
     Беше ли Хитлер, с присъщата му ненавист и нетърпимост, цялостна личност или чудовище? А Сталин, с неговите предателства и жестокост, с помощта на които се справи с милиони заподозрени съотечественици, беше ли той здрав от емоционална гледна точка или беше изверг?
     Но какво се случи с нашето общество, че на върха на властта се издигнаха политици с такива емоционални дефекти?
     Може ли да се отнесат тези индивиди към случаите на тератогенност на емоционално и духовно ниво? И кои фактори предизвикват такъв тип тератогенеза?
     Лесно може да си представим какво ще се случи, ако безсърдечни и емоционално ограничени учени, и безпринципни аморални кариеристи-политици обединят своите усилия за „благото” на обществото.
     В този случай може би ще се появи гениален учен, на когото политиците ще обещаят престиж и известност, ако изобрети „умна бомба”, за да унищожи техните врагове, и той сигурно ще изпълни безнравственото им поръчение.
     Причината, поради която ученият прави това е, че той не разбира в какво се замесва, защото не притежава определени функции на духовно-емоционално ниво и затова не преживява, че може да извърши престъпление. Той не вижда какви разрушения ще донесе и единствено го занимава факта на „гениалното” откритие.
     „Детето на любовта” никога няма да бъде замесено в такива проекти, независимо от възнаграждение, което биха му предложили.
     Молят ни, като лечители, да обясним какво се случва на практика и защо се раждат такива чудовища, пълноценни физически, но не притежаващи определени функции на духовно-емоционално ниво, чието отсъствие може да бъде опасно не само за тях самите, но и за цялото общество.
     Защо тази непълноценност е опасна? Защото организмът притежава способността да компенсира липсващите елементи, като ги заменя с други емоции или умения на емоционално ниво, за да стигне до известно равновесие. Човекът може да не обича околните и да не им съчувства, но може да извърши неща, за които другите да му се възхищават или да го хвалят, давайки му своята любов и възхищение. Обаче той самият не изпитва чувство на любов.

     Ще дадем още един пример.

     Млада девойка смята, че не е красива. За да запълни този недостатък, а също и поради насмешките, на които може да е подложена, тя развива интелект, става отличничка в училище, и съучениците й започват да й се възхищават. Така девойката постига равновесие, завършва училище само с шестици и влиза в университета, изучава биология, цялото време прекарва в учене, завършва биологическия факултет с червена диплома и в края на краищата напълно се посвещава на тази наука. На 27 години тя вече е професор в университета.
     И ето тя е на 28, 30, 32 или 36 години, а не знае какво е любов. Това означава, че тази част от организма, която отговаря за тези емоции, не се използва или е напълно потисната.
     С такъв недостатък тази жена по-скоро ще се държи неестествено. Тя специално ще създава ненормални ситуации, за да получи усещане за любов или сексуална възбуда. Всеки може да си представи, що за ситуация е това. Тази жена осъзнава, че околните реагират „различно” на ситуации, които са й непознати, и не може да отговори на въпроса „какво чувства влюбения човек?”, „защо аз не се влюбвам?”, „какво чувстват хората?” и т.н.
     Разбира се, списъкът на такива отклонения е безкраен.
     Самото устройство на нашето общество ражда големи и малки чудовища. Сблъскваме се със случаи на „тератогенеза” на емоционално и интелектуално ниво, защото пренебрегваме законите на природата.

     Въпросът е в следното: в каква степен емоционалното състояние на родителите в момента на зачатие може да бъде причина за такава тератогенеза?

      А сега бих искал да предложа моята хипотеза, която е резултат от изследвания, и е основана на опита, беседите и лечението на семейства от различни националности.
     Надявам се, както вече казах, че тази хипотеза ще бъде проверена скоро от уважаемите учени в лабораториите.
     Ще започна с предположението, че както спермата, така и яйцеклетката са неотделими от общото състояние на индивида и съдържат структурния код на индивида на всички нива: физическо, емоционално и духовно.
     Колкото повече са разногласията и разминаванията между тях, толкова по-слаб ще бъде техния съюз. Ако това разстояние и противопоставяне са големи, детето може да се роди с раздвоение на личността и да притежава две различни, но с еднаква тежест гледни точки. Нещо като шизофрения.
     Разбира се, възможна и ситуация, когато хората си подхождат от гледна точка на секса, на физическо ниво, но силно се различават един от друг емоционално и психически.


          ВАРИАНТ НА ЗАЧЕВАНЕ   I

     Ако използваме символите, то моментът на сливането на двама души, които действително се обичат, може да се представи във вид на идеален цикъл, който символизира основното състояние на влюбените – удовлетворение, пълнота и хармония на емоционално и духовно ниво. В идеалния съюз единият цикъл се наслагва върху другия, в резултат на което се образува абсолютно нов цикъл.
     В идеалния случай, яйцеклетката и спермата се намират в състояние на абсолютно равновесие и покой на всички нива. Имаме идеален съюз на двама души, които чувстват, че се допълват един друг и са щастливи един с друг.
     В резултат на този съюз се появява ново човешко същество – дете, което притежава най-добрите черти на двамата родители.  Такива деца се ръководят на първо място от любовта и те са абсолютно хармонични.
     Разбира се, всичко това е относително и е под влияние на другите два фактора: наследственост и медицинска история на родителите. Предполагам също, че ако се изследва яйцеклетката и спермата на такива хора, тяхната химическа структура ще се различава от останалите, които не съответстват на дадените условия.


          ВАРИАНТ НА ЗАЧЕВАНЕ  II

     При вариант II имаме работа с нова клетка, от която ще се роди дете, което е загубило хармонията и носещо в себе си отпечатъка на емоционалната потиснатост на родителите или силния емоционален конфликт.
     Тези деца са непълноценни, винаги чувстват, че нещо им липсва и никога няма да постигнат хармония. Никога няма да станат еднороден и идеален кръг, за разлика от децата на любовта.
     Има и трети вариант, в резултат на който децата се раждат от агресивни родители, а клетката се намира в състояние на крайна възбуда или даже агресия.


          ВАРИАНТ НА ЗАЧЕВАНЕ  III

     Съюз на хора в състояние на възбуда.

     Такива деца се опитват да се заявят чрез насилие и крайни действия, защото не чувстват любов и състрадание към който и да е. Тяхната нужда от любов ги тласка към постъпки, противоположни на тези, с които обикновено може да се заслужи любов.
     Разбира се, между тези крайни случаи има безкрайно много модификации, състояния и фази.
     Главният въпрос се заключава  в това дали до сексуалният контакт родителите се намират във вариант I, II и III, също и в това, до каква степен тези варианти влияят върху здравето на бъдещото дете.
     Нека започнем с анализ на вариант I, за да може да го сравним с другите два варианта.
     За да постигнат вариант I, двата индивида трябва да постигнат състояние, в което тяхното „аз” максимално е минало на втори план и им е позволило да се разтворят един в друг по време на сексуалния контакт. Природата ни е надарила със способността да постигнем вариант I, давайки ни умението да се влюбим, което може по-точно да се опише с гръцката дума „ерос”. Какво е ерос? Това е силното желание на мъжа да се съедини с жената или желанието на жената да се съедини с мъжа. Това е желанието да  станеш едно цяло с обекта на обожание и да се разтвориш в него. Това желание може да се удовлетвори само в резултат на абсолютно единство, което се подкрепя от еротичен съюз.
     Чувството на пълно удовлетворение и абсолютно щастие ще бъде резултатът на това състояние.
     После, благодарение на този зов на природата и постигане на дългоочакваното желание, двамата постигат състояние на пълно удовлетворение. Дълбокото удовлетворение и щастие се постигат благодарение приемането един на друг, доколкото хората не пречат на сближаването си нито физически, нито морално. В такова пълно емоционално сливане съзнанието на собственото „аз” практически не съществува. Така състоянието на пълно спокойствие, удовлетворение и хармония се явява висша точка на такова единение. Това е именно този момент, в който, според замисъла на природата, двама могат „да отдадат” най-добрата част от себе си, затова тяхното ново създание, детето, ще притежава най-добрите качества на двамата родители и ще бъде дотолкова съвършено, доколкото е възможно.
     Такова дете на любовта ще израсне уравновесен, непретенциозен и щастлив човек. При общуването си с другите ще бъде естествен и лишен от каквито и да е комплекси, много рядко са възможни отклонения, а щастието е лесно постижимо.
     Но този модел на любов е много трудно да се реализира в съвременното общество, където хората търсят лек и бърз оргазъм. Сега в Америка има „Училища”, които се опитват „да научат” бедните клиенти, как да изпитват оргазъм!!! Естествено, това е абсолютен провал, но не на тези „училища”, а на нашето общество, което има нужда от такива училища. Това е резултат на сексуалната революция и неконтролируемата сексуална толерантност.
     За да може човек да изпита състояние на ерос, физическият контакт трябва да е трудно достижим, необходимо е самоограничение. Нещо повече, след първото запознаване и по време на ухажването трябва да се дава воля на въображението. Двойката в състояние на чиста любов или ерос се наслаждават един на друг, изпитват силни положителни емоции, грижат се един за друг и се намира в оптимално емоционално състояние. Накрая, когато настъпи моментът на физическа близост, това е свещен момент на раждането на детето,  в резултат на което ще се роди най-доброто дете. В съвременното общество ние обикновено убиваме такива деца на любовта!
     Едно е ясно, което трябва да имат предвид бъдещите родител:
     Спермата и яйцеклетката носят в себе си духовното и емоционално състояние на родителите в момента на зачеването. Ако сексът се случи твърде рано, цялото негово вълшебство ще бъде загубено, а двойката няма да има време да научи най-добрите качества един на друг.
     Само децата на любовта наследяват от родителите си най-добрите физически, духовни и емоционални черти, и качества.
     Именно по този начин, с помощта на ероса, природата ни показва подходящия момент за раждането на здрави деца, затова човечеството постоянно се обновява. Но в западното общество със завидна упоритост вървим по друг път, пътя на дегенерацията.
     За съжаление, начинът на живот в повечето западни съобщества прави невъзможни тези ситуации, които са най-добри  за продължаване на рода. В цивилизованото общество вместо любов преобладава самолюбие и корист, затова е практически невъзможен естественият еротичен съюз.
     Ако такива хора (децата на любовта) станат политически лидери, военни или учени, несъмнено те биха взимали по-правилни и „здрави” решения от тези, които ги взимат сега, и които в много случаи не могат да се нарекат човешки.
     Но такова дете на любовта няма да намери място сред лидерите на нашето съвременно общество. Него никога няма да го назначат нито начело на армията, нито начело на държавата, нито начело на министерството на външните работи. Сегашните социални условия веднага ще го унищожат.
     Тези, които се избират за дадените постове в нашето страшно общество на търговска глобализация и войни, принадлежат на вариант II или III.
     Ще дам няколко примера за това, какво имам предвид. Ако млада неомъжена девойка се влюби в мъж и забременее, нейните родители по-скоро ще решат, че това дете не може и не трябва да се роди. „Ти не си омъжена”, „Ти не си спечелила пари да живееш” и т.н. Ние смятаме, че знаем по-добре от природата какво трябва да направим и стигаме до извода, че това дете не е нужно. В такива случаи родителите обръщат гръб на децата си, вместо да им помогнат.
     Разбира се няма такава статистика, която да потвърди количеството аборти, именно, на деца на любовта, но ние знаем, че ежегодно те са хиляди. Обаче, тук бих искал да отбележа, че има разлика между децата на любовта и децата, които са се родили в резултат на случайна сексуална връзка и мимолетна страст. Разликата между тях е огромна. Става дума за това да се намери истинска двойка или половинката един на друг, за да се получи хармония на всички нива. В нашето общество възможността за такава среща изглежда утопична. Но именно ние самите, със своето поведение, сме създали такива условия в нашето деформирано общество, че тази възможност е станала утопична.
     Днес ние виждаме, че момичета на  15-16 годишна възраст вече влизат в сексуална връзка. Каква представа имат тези деца за неповторимото чувство на любовта? Абсолютно никаква. Техните емоции обикновено варират от равнодушие до отвращение. И по-късно обикновено следва аборт.
     В медицината ние често се сблъскваме с такива случаи на общуване на двойките, когато жената вече е правила няколко аборта преди. След това, когато хората влязат в брак, въпреки че си подхождат, не настъпва бременност. Те се вълнуват, че няма да могат да имат деца, и сега, две-три години след сватбата, най-важният въпрос за тях е бременна ли е жената или не. В такива случаи, когато мъжа е притеснен, когато има своите опасения, своите финансови проблеми, а жената се вълнува, че няма да може да забременее, напълно естествено е, че те не могат да се разтворят един в друг по време на еротичния акт. В такова нервно състояние е практически невъзможно зачатието.
     Това може да изглежда просто теория, но ние знаем, че когато двойката се обърне за лечение и получи правилното лекарство, обикновено пациентите казват:”Ето сега се успокоих”, „Сега стабилно стоя на краката си”, „Намерих себе си”, „Чувствам, че съм здрав” и т.н.
     Това спокойствие е по-здраво състояние, в което е възможно зачатието.
     Именно по тази причина хомеопатията е толкова успешна в подобни случаи.
     Сега трябва да се каже, че този дар от природата, еросът , не продължава дълго. Той е силен в първите две-три години, когато родителите са още млади, енергични и невинни. Това е най-подходящото време за зачеване и раждане на здрави деца.

     Ще дам пример за хора, които се отнасят към вариант II.

     Да разгледаме много разпространена ситуация, когато младата жена е безумно влюбена и романът завършва с бременност. Обаче тя прави аборт, а също така скъсва отношения с любимия си. След известно време тя има нов роман, но вече не е толкова увлечена, колкото първия път (и никога няма да бъде така увлечена), после следват още няколко връзки, и накрая, на 26 годишна възраст тя решава, че е намерила „подходящия” човек, и се омъжва за него. Какво е направила тази млада жена? Тя е потиснала част от своя емоционален свят и сега не може да стане свободна и да стигне до състояние на абсолютно удовлетворение, което е необходимо за вариант I. В резултат на този ход на събитията, в края на краищата, жената заболява и въобще губи възможността да се върне към този вариант.
     В резултат на такова поведение, което се натрапва под натиска на сегашното общество, нашите най-главни и дълбоки емоции се потискат, и жертват заради печалби и самолюбие.
     Опитвайки се да помогнем истински на пациентите, ние ги разглеждаме от по-дълбока и по-човешка гледна точка и знаем колко прекрасни момичета „са се пожертвали”, опитвайки се да намерят подходящия мъж, и сега живеят в златна клетка, което води до болести. Това предизвиква синдрома, на който аз обръщам особено внимание на моите студенти.  Нарекох го „синдром на женитбата”, и той има напълно конкретни симптоми.
     Когато основните инстинкти се игнорират напълно или се потиснат, а преобладават егоизма и изгодата, лесно може да си представим с какви емоции или пресметливи съображения мислят младите хора за омъжването или женитбата.
     Родените от тях деца ще бъдат лишени от основополагащите усещания за любов, състрадание към другите, неспособни на творчество, няма да умеят да подаряват любов и, което е още по-важно, няма да могат да изпитват усещане за щастие, което изпитвате вие, когато помагате на другите, а не получавате от тях нещо. Тези мисли изглеждат много прости, но са основа за здравото съществуване и, въпреки това, те напълно се игнорират или недооценяват в съвременното общество.

    В крайните случаи на вариант III зачатието става при силна възбуда на мъжа и потискане на жената. В този случай имаме работа със ситуации, когато двойката прави секс във възбудено или раздразнено състояние.
     Мъжът се връща от работа в лошо настроение, заради проблеми и освен това пийнал, и виждайки, че жена му разговаря със съседа изпитва пристъп на силна ревност до безумие, завлича жената в дома и започва да я бие, тя крещи и плаче, и всичко завършва със секс. При такива обстоятелства се ражда дете. То ще носи в себе си отпечатъка от състоянието на клетките на родителите в момента на зачатието.

     Какви деца ще се родят от различните варианти?

     Децата на вариант II могат да станат отлични учени, докато децата на вариант III в краен случай могат да станат престъпници. Всички тези емоционално ограничени хора през целия си живот ще търсят истинската любов, която е липсвала на техните родители в момента на зачатието. Но те ще я търсят по различни начини и различни нива. За да постигнат хармония и да намерят липсващия елемент или да развият отсъстващите функции, те трябва да постигнат майсторство и да спечелят всеобщо възхищение, за да възстановят по този начин равновесието.
     За индивидите, родени от вариант III, базов елемент е насилието, и ние ще видим, че те се опитват да преуспеят и да постигнат успехи по пътя на насилието. И тук трябва да се зададе въпроса, доколко силен е фактора на наследствеността и доколко важно е състоянието на родителите преди зачатието. Ще приведем още един пример – младата девойка е била весела, здрава (добра наследственост), но преживявайки няколко неуспеха, тя е загубила младостта и свежестта, а после, след постоянни разочарования, постепенно губи и всички емоции.
     В нашето общество, на лъжа и сексуална толерантност, младите хора бързо стигат до тази точка на насищане, когато вече нищо не ги впечатлява. Девойка на 17-18 години има вече няколко връзки, които са я разочаровали. Какво чувства тя след това? Празнота. На възраст 28-29 години тя се омъжва по сметка за „подходящия” човек, после им се ражда дете. Какво ще бъде то? Детето носи в себе си отпечатък от опита на двамата родители, но най-главното – то не може да дарява любов и ще стане садист, за да допълни емоциите и да изпита чувства, които са му недостъпни по други начини.
     Затова стигнахме до извода, че обществото, за да бъде здраво, има нужда от деца, които се раждат от първата любов. Деца, чиято поява трябва да се избягва – това са тези „чудовища”, които се раждат по сметка и от други съображения.
     Ще отида по-далеко и ще кажа няколко думи, защото на нас, членовете на западното общество, ни е много трудно да разберем тази основополагаща теория. Причината е в това, че сме напреднали от технологична гледна точка и имаме отличната способност неправилно да интерпретираме идеите и да игнорираме другите мнения, ако са ни неприятни или не служат на нашите интереси, затова като правило предполагаме, че знаем добре всичко.
     Тази позиция „аз знам” ни разделя. Ако аз кажа „аз знам” и другите направят същото от егоистичната позиция на „аз знам по-добре”, то аз няма да мога да чуя чуждата гледна точка и ние винаги ще бъдем на разстояние един от друг. Това именно се случва сега с младите хора, но в значително по-голяма степен.
     Такъв егоизъм пречи на обединението и не позволява да се разтворим един в друг. Понеже жената си мисли, че мъжът и подхожда не защото „той ме привлича от физическа и духовна гледна точка”, а защото „той заема високо положение в обществото, той е богат”, и привежда други подобни съображения защо си струва да се омъжи за него, те ще имат проблеми, които ще доведат до „синдрома на женитбата”. Това означава, че поради приетото от нея решение при липса на влечение, жената в дългосрочна перспектива ще страда от множество неразположения, за да избегне сексуалния контакт, който на практика не й харесва.
     Затова децата, родени в такива неестествени условия, могат да станат директори на банки, учени или каквито и да е другите хора, които правят нещо само заради сметката и, които ние смятаме за уважавани членове на обществото, но на практика те са студени егоисти без душа, емоции и сърце.

          ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА

     Има едно условия, което позволява да се отгледат здрави деца, и аз мисля, че тази идея ще ви се стори прогресивна. Често съм наблюдавал, и не само на теория, че най-здравите на духовно-емоционално ниво деца се раждат при родители, които наистина вярват в Бога. Не при тези, които казват „вярвам”, но имат множество съмнения, а при тези, които наистина разчитат на Бога и му служат; при тези, които могат да кажат „да бъде Твоята воля”. Тази връзка с Бога – наистина жива връзка, основана на доверието – дава на хората усещане за пълен покой, спокойствие, хармония и дълбоко удовлетворение.
     Тези хора наистина са изкоренили своята корист. На практика те не са много и техния процент в обществото не е голям. Тези хора са щастливи, весели и доволни, даже ако не им достигат парите за най-необходимото.  Не живеят в разкош и даже не в комфорт, и все пак са толкова щастливи и весели, че ги гледаме със завист и бихме искали да бъдем така щастливи, като тях, даже и ако самите ние нямаме достатъчно пари за храна или не живеехме в комфортни условия.
     Такова състояние на пълен покой им дава възможност да се отворят по време на сексуален контакт, да се разтворят един в друг, благодарение на това, че „егото”  се потиска напълно, защото в истински вярващия човек няма корист.
     В паметта ми идва фраза от произведението на английски поет: Въздишат, без да обичат, и толкова са бедни душевно. Нима съм такъв?”(стих от сонета на Руперт Чоунер Брук (1887-1915) „I said I splendidly loved you;  it`s not true.”)
     С тези прости думи поетът предава абсолютно вярно тревогите на съвременния човек. За портрета на съвременния човек са типични съмнения и незащитеност, защото „учения” вътре в нас казва, че трябва да се слага под съмнение абсолютно всичко и никога да не бъдем уверени в каквото и да е. Той ви кара да се съмнявате, защото сам не вярва в нищо.
     Много съм наблюдавал децата на такива хора, които имат страх само от Бога, и те са ме поразявали със своята проста мъдрост и способност да обичат. Никое от тях не е станало изключителен лидер или успешен политик, но те бяха много щастливи деца. На всички им е присъщо щастието, веселието и способността да общуват. Направи ми също впечатление, че те рядко боледуват.
    В края на краищата доктора е длъжен да мисли не за това как да се отгледа талантлив учен, успешен политик или добър бизнесмен, а за това, как да даде на обществото Човек.

    Хомеопатията, благодарение на своите способности да възстановява баланса в човека, в бъдеще ще играе огромна роля за постигане на тази цел.

     Може да направим следните изводи:

     1. За да не прекъсва процесът на обновление на човечеството, сме длъжни да обръщаме внимание на духовното и емоционално състояние на родителите в момента на зачатие.
     2. Младите хора, които влизат в сексуален контакт на ранна възраст, не само разрушават най-доброто, което може да им се случи, но губят и способността да се влюбят по-късно.
     3. Трябва да се провеждат лекции в училищата, за да се разяснява на децата, че любовта не е оргазъм, а божествен дар. Страхувам се, че т.нар. сексуално възпитание в нашите училища, във вида в който се преподава днес, още повече ще разврати и без това развратените деца.
     4. Възрастта, на която човек може да се влюби  е 20-23 години, и до тази възраст трябва да се ограничавате и да не се ръководите от сексуалните желания, ако искате да намерите истински спътник в живота и липсващата ви част, вашата половинка.
     5. Истинската половинка или спътник не е възможно да се намери, ако се търсят само сексуални удоволствия, които водят единствено до разочарование. Ако младите хора срещнат истинския спътник в живота в по-късен етап от живота, те няма да могат да го разпознаят.
     6. Нашето общество ще продължи да деградира, ако продължаваме да вървим по грешния емоционален път.
     7. Родителите са длъжни с всички сили да поддържат тези млади хора, които носят в себе си деца на любовта, защото именно такива деца трябва да живеят.


18 октомври 2013 г.

Значението на болестите в хомеопатията

    



     Случайно ли се появяват болестите, за да превърнат земното ни съществуване в изпитание чрез болките, или имат още някакъв скрит смисъл?
     Ние, хомеопатите, разглеждаме земния си живот, като част от пътя..., когато трябва да решим определени проблеми, като стъпалата на стълба, по която трябва да се изкачим...или да слезем. Пред всяко стъпало се появява своеобразно нарушение на равновесието, поставя се нов въпрос. Ако сме способни да му отговорим, всичко е наред, но ако не можем, нарушеното равновесие води до заболяване.
      Външните фактори (например, различните обкръжаващи ни микроби и вируси) само се възползват от нарушеното равновесие нахлувайки в разкрилия се пробив.
     Следователно, за да сме здрави, трябва да създадем ред вътре в себе си. Трябва да приведем в равновесие този необикновен свят от клетки, който изгражда нашето тяло. Болестите са езика на тялото, което изразява несъзнателното. Несъзнателното се проявява в сънищата, а понякога и в бълнуванията. Но то поражда преди всичко физическите ни недъзи. Думите, които не са били изречени, се трансформират във физически недъзи.
     Преминавайки от болестите към думите, хомеопатията като терапевтичен метод, може да ни помогне да открием ключа към езика на тялото.
     Лекарят-хомеопат, който изслушва и наблюдава страданията на пациентите си, ще намери "подобното" хомеопатично лекарство, т.е. онова, което е способно да предизвика у индивида същите симптоми.
     Всяко лекарство предизвиква хиляди симптоми и съществуват хиляди лекарства, представящи цялата гама от човешки страдания.
      Гениалността на С. Ханеман го е навела на мисълта, да изпробва природни вещества от околната среда, взети от минералния, растителния и животинския свят.
      В съвременната "класическа" медицина съществува истинска пропаст между "органичната" медицина, която лекува нашите болни "материални" органи с медикаменти и психологията и психоанализата, които се интересуват само от мислите и духа ни и лекуват разстройствата с думи. Хомеопатията е мост, който дава възможност да се свържат тези две области.
     "Класическите" лекарства преодоляват някои прегради само в големи дози, като при това проявяват странично действие (чревна бариера, хематоенцефалитна бариера), докато хомепатичните препарати проникват незабавно в много малки и не токсични дози.


      автор: Д-р Дидие Гранджорж

16 октомври 2013 г.

Известните за хомеопатията


Звездата на Dire Straits - John Illsley използва хомеопатия


 
       "Бях сериозно болен и това ми отне шест месеца, за да се възстановя.
      Беше изключително неприятно, затова се заинтересувах от хомеопатията и се подложих на изцерителните и процедури."




http://www.dailymail.co.uk/health/article-1202105/Loud-rock-music-wrecked-hearing-says-Dire-Straits-star--Now-iPod-generation-risk.html
.