6 януари 2014 г.

Хомеопатия за децата






      Хомеопатията е идеална  за бебета и деца, тъй като тя е нежна и много ефективна  медицинска система. Леко сладките хапчета, прахове или течности  лесно се приемат и са по-вкусни от много химически лекарства. Силно разредени естествени вещества, от които се правят хомеопатичните средства подсказват, че те са безопасни за употреба за много малки деца, включително и от новородени бебета.

     Работи бързо и безпроблемно с деца и бебета, защото те обикновено са изпълнени с жизненост.
     Острите им състояния могат да бъдат решени бързо като се използват правилните средства.

     Хомеопатичните лекарства са безкрайно разредени, тяхното използване се смята за абсолютно безопасно и могат да се приема заедно с другите лекарства и следователно хомеопатията може да предложи ефективен метод за лечение и разрешаване на много здравни проблеми в детството.

     Какво паникьосва родителите?
     Огромен процент от пациентите на хомеопатията са малчуганите! И в това няма нищо странно – хомеопатията е известна с това, че лекарствата не са вредни, нямат странични ефекти, не изискват строга периодичност (точно на всеки 6 часа като антибиотиците) и за доза(дали ще са 3, 5, 10 или 100 дражета е един и същ ефекта). Да не говорим, че няма насилие и дори децата ги искат, защото са сладки като бонбони.
 
     Нашата препоръка е да преобразувате  сухите   хомеопатични медикаменти  (гранули, глобули, таблетки и т.н. )  в течни -   по следния начин:
     - в стерилно стъклено или пластмасово шише(неизползвани преди) от 100, 50 или 20  мл.    слагате 10% чист спирт и 90% дестилирана вода;
     - прибавяте 2-3 гранули(или 1-2 капки, ако е  stodal) от медикамента - без да ги пипате с ръка;
     - след като се разтворят в течността - ги удряте енергично 100 пъти в дланта, а най-добре в    книга;
     - съхранявате ги на тъмно при стайна температура - далеч от пряка слънчева светлина, силни миризми и аромати.
     - за прием се използват 3-4 капки от разтвора поети орално от детето, а ако има непоносимост се капват върху дланта на едната ръката и се разтриват с другата.
     - не бъркайте с капкомер с шишето, използвайте капачката му като чаша и го дръжте запушено далеч от слънчева светлина или силни аромати.


     Това са подробности, но съвсем не маловажни!

     Важно е, че за нашето дете ние сме готови да изтърпим дългите „странни” разговори при хомеопата и да спазим неговите изисквания!
     Но искаме да сме наясно – това, което се случва добре ли е, в правилна посока ли върви лечението.
    „Така ли трябва, докторе?” е въпрос, който следва лекуващия постоянно в общуването му с пациентите. Когато намерим обяснение, ние сме склонни да приемем. Затова изясняването на нещата е от най-голямо значение!

    Някои ситуации, обаче взривяват цялото крехко спокойствие, което пациентите изграждат в хода на едно боледуване или боледуване на децата им:


          СЦЕНАРИЙ №1:
     Симптомът не се променя, въпреки лечението
     „Давам лекарството и нищо не се променя?”

     Това е най-голямата дилема за родители, пациенти и самите терапевти. Какво да се прави в този момент!?!
     Често инстинктивната реакция е промяна – на каквото и да е, на всичко!

     Когато симптомите не се променят трябва да се оцени един много важен момент, за който (почти) никой не се сеща в паниката – колко време не са се променили, колко време сме дали на оплакването да се промени, това време достатъчно ли е за настъпването на промяната…

     Но все пак вариантите наистина са два:

     1. Времето не е достатъчно и трябва още, за да надделее организмът;

    Случвало ми се е толкова пъти – да не повлияе лекарство!    „Това не е точното лекарство, трябва да се смени“.
    След толкова години хомеопатичен опит съм дълбоко убеден, че в огромна част от тези случаи неуспехът се е дължал именно на неизчакването на въздействието  на лекарството! Колко ли хора съм щял да излекувам, ако бях изчакал, ако ги бях мотивирал да изчакат!?

    Тук ми идва на ум една история, за човек, който копаел, за да намери вода! Той знаел, че е там някъде, но не знаел на какво разстояние е! То било на 20 м под земята.
    И той започнал да копае.
    Копаел, копаел…
    Докога? – често се питал.
    Прокопал 5, когато съпругата му казала, че сънувала сън, че наистина там има вода, но е на 10 метра от мястото, на което копае. Решил да я послуша, защото и друг пък тя била сънувала неща, които се сбъдвали.
    Стигнал до десетия метър и негов приятел му казал, че копае на грешно място. Той се преместил на друго място и пак започнал да копае.
    Стигнал на петнадесетия метър, когато в района се появил експерт, разходил се с две пръчки в терена и му казал, че трябва да се премести. И той се преместил.
    До този момент общо е прокопал 30м, ако беше копал на едно и също място отдавна щеше да е стигнал до заветната цел.
Но той сменял местата, на които копае съобразно със съветите на различните експерти, затова така и не стигнал до водата.

     2. Нещо не е подходящо – лекарството, потенцията или честотата на прием на лекарството.

     Кой вариант е възможният?

     За да се прецени адекватно е необходима допълнителна „хомеопатична” информация.
     Затова – наблюдаваме детето, променяме нещо в средата му – чист въздух, топлина, студ, смяна на положението на тялото… и отчитаме резултатите.
     Колкото по-точна е информацията – толкова по-точно е предписанието.


          СЦЕНАРИЙ № 2

     Очаквано развитие се проваля

     „Нали кашлицата трябва да се промени от суха във влажна и тогава да се излекува, а то не стана така?”

      Има някои схващания, които дълбоко са загнездени в съзнанието ни! Особено за болестите и лекуването им. Ние, хората, все още не знаем много за нашия собствен организъм. Всички науки за него (медицина, биология, физиология, биохимия и прочее) са на основата на статистика! Особеностите са „нормални”, когато се срещат в „повечето” от случаите! Но това не е цялата истина.

      Практиката показва, че развитието на симптомите има много посоки. В коя ще тръгне организмът – решава единствено той! След 10 години работа с пациенти и докосване до работата на блестящи терапевти от световна величина, разбрах, че не може да се мисли ограничено за тялото ни:

     - понякога спастичната, суха кашлица може да изчезне в този си вид, без да стане влажна;

     - понякога воднистата прозрачна хрема може да спре без да стане гъста и зелена;

     - понякога повръщането може да спре, без да се появи болка в стомаха и диария;

     - понякога температурата може да спре, без да се появи болка, секрет, хрема, кашлица или какъвто и да е било друг симптом.

     Няма правила, които да са конкретни! Трябва да се водим по организма, а не по някакви „наши” виждания за него! Това правят хомеопатите – искайте да Ви обясняват… Аз го правя.


          СЦЕНАРИЙ № 3

     Симптоми с точно определена динамика

     „Температура вдига само следобед, след 16 часа и я държи до 3 часа през нощта. В останалото време нищо му няма. Храни се, активен, играе, от нищо не се оплаква”.

     Организмът е сложна система, подчинена на природните правила. А в природата всичко си има динамика, която често е много категорична и ясна. Смяна на ден с нощ; пълнолуние в точно определен цикъл; слънчево/лунно затъмнение в тесен часови диапазон; прилив/отлив в определен час и прочее. Така е и с организма.

     Рядко, но могат да се срещнат особености на метаболизма, имунитета, хормоналния баланс, които се характеризират с точно определено развитие във времето. Това е въпрос на тип организъм, на генетични особености, на вродени правила, на които се подчинява тялото ни. Те са редки, затова ни се струват странни. Ние хомеопатите, много разчитаме на тези „точни” промени, защото те ни дават ясен, точно определим сигнал за процесите в тялото и за неговите нужди (от какво хомеопатично лекарство има нужда). Много от хомеопатичните лекарства си имат точни моменти на влошаване, на които ние разчитаме. Наричаме ги „типични” симптоми – типични за организма!

          СЦЕНАРИЙ № 4

    Връщане на симптоми със светъл период (без оплаквания) между тях

    „Преди два дни вдигна висока температура, за 2 часа. Сам я свали. Два дни нищо му нямаше, а сега е 39 градуса, кашля, много е зле?”.

    Вариантите са много, но най-честите са:

    - първото боледуване е било от първоначална среща с микроорганизъм. Организмът сам е поел бързо контрол над него с цената на кратки възпалителни промени. Второ боледуване е от друг микроорганизъм, който е по-вирулентен (по-болестотворен) и има нужда от по-силни, по-продължителни и по-интензивни възпалителни прояви;

    - при първото боледуване организмът е задействал защитна реакция, но бързо се е изтощил. След „първата вълна” имунитетът не е успял да продължи с включването на следващите си защитни механизми. Трябвало му е време, за да се организира. През това време не е имало оплаквания у детето, но микроорганизмът се е размножавал и разпространявал необезпокояван, заемал е все повече територии, защото е нямало имунна реакция, която да го притеснява и ограничава. Когато имунитетът вече е бил в състояние да противодейства, то вече пред него се е изправил един много по-многоброен болестен причинител, за който трябва сериозна възпалителна реакция.

     Все едно какъв е проблемът!
     Бъдете наблюдателни, помагайте на терапевта си, давайте му цялата хомеопатична информация, от която той има нужда!